Скъпи почитатели на мини футбола, миналата седмица ви запознахме с историята на турнирите “Вамбос”, както и с част от известните професионални футболисти участвали в наши турнири през годините.
Днес ще ви представим още известни професионални футболисти, които през годините са оставили следа в нашите турнири.
Петър Златинов
Петър Златинов е роден на 13 март 1981г. в Сандански. Играе като ляв полузащитник/крило. Юноша е на Пирин (Благоевград) и Вихрен (Сандански). През професионалната си кариера е играл за ЦСКА, Черно море, Литекс, беларуския Динамо (Минск),азербайджанския Интер (Баку) и др.. Вицешампион през 2000 и 2001 с ЦСКА, бронзов медалист през 2006 с Литекс и през 2002 с ЦСКА, финалист за купата на България през 2002, играе в шампионския сезон 2002/03 за ЦСКА (по средата на пролетния полусезон е продаден на Динамо Минск). Шампион на Беларус през 2004 с Динамо, бронзов медалист и носител на купата на Беларус през 2003. За купата на УЕФА има 17 мача и 1 гол (14 мача с 1 гола за Литекс и 3 мача за ЦСКА). За младежкия национален отбор има 16 мача и 3 гола.
Павел Виданов
Павел Валериев Виданов е роден на 1 август 1988г. в София. Започва кариерата си в юношеските формации на ЦСКА (София). От 2007 г. е играч в първия тим на ЦСКА. Носител на Суперкупата на България за 2008 и 2011 г. с ЦСКА. Освен за армейците Виданов играе още за отборите на Вихрен (Сандански), Локомотив (Пловдив), Берое (Стара Загора) и Славия (София). В чужбина е носил екипите на румънския Рапид (Букурещ), полските Заглебие (Любин) и Гурник (Забже), италианския Трапани Калчо и литовския ФК Атлантас.
Николай Божов
Николай Божов е роден на 18 юли 1977 г. в гр. София. Започва да играе футбол в Левски (София). Минава през всички възрастови гарнитури на „сините“, но на 18 години прекратява кариерата си. Причините за решението му са две. Едната е честите контузии, които го спохождат, освен това през 1995 г. има неразбирателство с треньорите в Левски, които не му дават шанс да се наложи в първия отбор. Божов решава, че няма смисъл да се занимава с футбол и започва собствен бизнес – създава фирма за крепежни елементи. 10 години по-късно, през 2005 г., е поканен от приятели да се присъедини към аматьорския „Вихър“ (Горубляне). Божов приема предизвикателството и на 28-годишна възраст отново облича спортния екип. Бързо се превръща в звезда на нискоразрядния тим, като за два сезона нанизва общо 38 гола. През сезон 2006/07 „Вихър“ завършва на първо място в Югозападната „В“ група, печели промоция за „Б“ група и се обединява с Академик (София). Божов става част от обединения тим. На 30 години нападателят подписва своя първи професионален договор в кариерата. Дебютира за Академик (София) срещу Янтра (Габрово) на 18 август 2007. Божов не спира да бележи и за „студентите“. За три сезона в „Б“ група играе в 67 мача и вкарва 31 гола. Избран е за най-добър футболист на Академик за есен 2009, пролет 2010 и за целия сезон 2009/10. На 23 май 2010 вкарва 2 гола на ПФК Несебър в баража за влизане в А група и така помага на „студентите“ да се върнат в елита след 28-годишна пауза. От началото на новия сезон играе за Славия (София). Влиза като резерва срещу Миньор Перник и записва гол и асистенция, с което печели наградата за играч на 2-ри кръг във висшата ни лига. Продължава с добрите си изяви с 2 гола срещу Пирин в Благоевград в мач от четвърти кръг. В шести кръг Божов вкарва 2 гола на бившия си тим Академик. На 7 ноември 2010 вкарва на Левски София. Той става голмайстор на отбора за сезон 2010/11 с 10 попадения. През 2011/12 вкарва 6 попадения, а през април 2012 Славия решават да го освободят. През август 2012 подписва с малтийския Хамрун Спартанс. Там вкарва едва едно попадение в 7 срещи. Приключва кариерата си като играч на Витоша (Бистрица) през 2013-2014г. като в 14 мача отбелязва 12 гола.
Янко Вълканов
Янко Христов Вълканов е роден на 25 юли 1982г. в гр. Стара Загора. Юноша на ЦСКА (София). През кариерата си е играл е като защитник и дефанзивен полузащитник за ЦСКА, Берое, Нафтекс, Марек и Славия. От есента на 2006 г. играе за МТЗ-Рипо (Минск, Беларус). Следват престои в Каунас (Литва), китайските Шанхай Шенхуа и Шънджън Руби, беларуските Динамо (Минск) и Белшина и казахстанския Акжайк (Уралск). Вицешампион на България през 2001г. с ЦСКА, бронзов медалист през 2002 и бронзов медалист през 2006 г. с МТЗ-Рипо в беларуското първенство. За ЦСКА има 4 мача за купата на УЕФА. Дебютира за националния отбор на 17 ноември 2004 г. в контрола срещу Азърбайджан в Баку (0:0). Има 3 мача за националния отбор и 1 гол.
Майкъл Тевия
Майкъл Тевия е роден на 1 декември 1990г. в гр. Акра, Гана.
Тевия започва своята кариера в отбора на Амба в родната му Гана. През 2008 подписва договор с Локомотив (Мездра) и пристига в България. Не след дълго Тевия е забелязан от Левски и на 28 януари 2010 подписва договор със столичния гранд. Трансферът е за 30 000 € и срок от 2 години и половина. През 2011 играе половин сезон под наем в Калиакра Каварна, след което от Левски прекратяват договора му. Играчът подписва договор с Черноморец (Бургас) през Юли същата година, но той е отменен по здравословни причини още през Септември. През есента на 2012 подписва с втородивизионния Любимец. След това играе последователно за Хасково, отново за Локомотив (Мездра), Поморие и Верея. През 2015г. играе два мача за сръбския Борац Чачак, а през 2017 за японския Вондс Ичихара. Тевия има едно участие и за Ганайския национален отбор до 20 години.
Кирил Котев
Кирил Христов Котев е роден на 18 април 1982 г.. Играе на поста централен защитник. Юноша на Вихър (Горубляне). Играе за Феърплей (Варна), Видима-Раковски (Севлиево) и Вихър (Горубляне), където през 2000 г. е забелязан и привлечен от ЦСКА. В софийския гранд обаче той не изиграва нито един мач и скоро е трансфериран във Велбъжд (Кюстендил), който по това време е в А група. Когато Велбъжд се слива с втородивизионния Локомотив (Пловдив), Котев е един от футболистите, които се преместват в Пловдив, за да играят за отбора, който заема мястото на кюстендилския клуб в елита, но носи името Локомотив. През сезона 2003/04 Локомотив (Пловдив) става шампион на България за първи път в клубната си история. Котев, въпреки че е само на 21 години, е твърд титуляр в този шампионски отбор и националната титла е най-големия успех в досегашната му кариера на клубно ниво. През декември 2005 г. отново е привлечен от ЦСКА. Носител на Суперкупата на България за 2008 г. с ЦСКА като във финалния мач отбелязва единственият гол в срещата. През декември 2008 година бе пожелан от Нюрнберг, но високата му цена от порядъка на 1 600 000 евро провали преговорите. През сезон 2011-2012 играе за китайския Далиан Аербин. Следва завръщане за 1 година в Локо Пловдив, а след това прекарва два сезона във варненския Черно море.
- Шампион на България 2 пъти – 2004 (с Локо Пд), 2008 (с ЦСКА)
- Носител на Купата на България 1 път – 2006 (с ЦСКА)
- Печели Суперкупата на България 3 пъти – 2004 (с Локо Пд), 2006 (с ЦСКА), 2008 (с ЦСКА)
През пролетта на шампионския за Локомотив сезон, през април 2004, Кирил Котев получава първата си повиквателна за националния отбор на България и дебютира в контролния мач, спечелен с 3:0 срещу Камерун. След края на сезона изненадващо е повикан от националния селекционер Пламен Марков и в състава от 23-ма футболисти за Евро’2004 в Португалия. Според някои мнения, Котев дължи това не на футболните си качества, а на факта, че по това време той има сериозна връзка с дъщерята на Марков.
Ваня Джаферович
Ваня Джаферович е роден на 18 март 1983г. в гр. Босански Брод бивша Югославия настояща Босна и Херцеговина. Като юноша преминава през формациите на „Интер“-Запрешич, НК „Загреб“ и НК „Локомотива“. От 2002 до 2005 играе за ХНК „Сегеста“. През юли 2005 преминава в „Берое“ и бързо се утвърждава като един от основните играчи на отбора. От октомври 2006, по решение на старши-треньора на Берое Илиан Илиев, хърватинът е капитан на „заралии“. В началото на 2008 Ваня става играч на софийския клуб „Локомотив“. Там си партнира в центъра на защитата с Дарко Савич. Първият полусезон не е много успешен за хърватина, който записва само 5 мача. През сезон 2008/09 е твърд титуляр в защитата на „железничарите“. През лятото на 2010 преминава в кипърския „Етникос Ахнас”, но не записва нито един мач, след като получава тежка травма на коляното и се лекува 9 месеца. В края на годината се завръща в „Берое“, но записва първия си мач чак през май 2011, срещу „Академик (София)“.През сезон 2011/12 отново скъсва коленни връзки и не играе половин сезон. Контузията му се усложнява и през ноември 2012 Ваня слага край на кариерата си и започва работа в администрацията на клуба.
Илия Илиев
Илия Илиев е български футболист роден на 20 декември 1974 година в София. Юношеските си години прекарва в отбора на Септември София.В мъжкият футбол със състава на Септември изиграва над 100 мача в които отбелязва 26 гола в периода 1993-2000г.През 2000г. последва трансфер в Литекс(Ловеч),с който през 2001 година печели купата на България.През следващите 13 години играе последователно за отборите на Спартак(Варна),руският Терек(Грозни),Марек(Дупница),Славия(София),Локомотив(Мездра),Сливен и Ботев(Враца).Избран за най-добър спортист на Дупница,Мездра и Враца.
Благой Георгиев
Благой Жорев Георгиев е роден на 21 декември 1981г. в София.
Започва футболната си кариера в отбора на „Славия“, където играе до 2004 година, и е негов дългогодишен капитан. С този отбор до август 2004 година изиграва 168 мача в „А“ група и вкарва 45 гола. В 2005 година преминава под наем в испанския „Депортиво Алавес“, а след това в сръбския гранд „Цървена звезда“, където за 32 мача вкарва 2 гола. От лятото на 2007 година е играч на „Дуисбург“, отбор от германската Първа Бундеслига, след това той подписва с родния „Славия“. На 5 януари 2009 година става играч на руския „Терек Грозни“, където е капитан. На 19 декември 2012 година подписва тригодишен договор с руския отбор на „Амкар Перм“, а за последно играе за руския ФК Оренбург. За младежкия национален отбор по футбол има 16 участия и 11 гола. В националния отбор е изиграл 50 мача в които е отбелязал и 5 гола. На 10 октомври 2011 година Благой Георгиев оповестява, че напуска националния отбор.
Валери Божинов
Валери Емилов Божинов е роден на 15 февруари 1986г. в Горна Оряховица. На 12-годишна възраст се мести в Малта.Валери Божинов е открит на 14-годишна възраст от спортния директор на Лече Панталео Корвино, докато се състезава с екипа на малтийския футболен отбор Пиета Хотспърс. За да осъществи трансфера, Лече заплаща сумата от 15 хил. евро. Обещаващият младеж дебютира за италианския Лече на 22 януари 2002 на 15-годишна възраст, което го прави най-младия състезател появил се в игра в калчото. Божинов загатва за таланта си под ръководството на треньора Зденек Земан, вкарвайки 16 гола. На 18 години той преминава във Фиорентина за сумата от 13 млн. евро. Така Валери Божинов бил забелязан и считан за един от най-талантливите нападатели в света. Дебютира за националния отбор на Европейското първенство в Португалия през 2004 срещу Италия. Първия си гол за „А“ отбора отбелязва на 11 август 2004 срещу Ейре. През юли 2006 преминава под наем в италианския гранд Ювентус. Талантливият български футболист не успява да се наложи в изхвърления в Серия Б торински гранд и след края на сезона е върнат на Фиорентина, от където е продаден на Манчестър Сити за 4.1 милиона паунда. През август 2007 по време на мач с Манчестър Юнайтед получава тежка контузия, която го изважда от игра до края на февруари 2008 и той пропуска остатъка от сезона. При завръщането си в първия мач от следващия сезон срещу Астън Вила, той получава втора тежка контузия и пропуска повече от половината сезон. Валери се завръща в игра като резерва в последните минути на двубоя с Уест Хем на 1 март 2009. През юли 2009 преминава под наем за 1 година в италианския отбор Парма. През лятото на 2010 г. е трансфериран официално в редиците на Парма, за сумата от 6 млн. евро. Играе до края на сезон 2010/11, през който отбелязва 3 гола в 31 шампионатни мача. През лятото на 2011 г. преминава в редиците на Спортинг Лисабон за сумата от 2.6 млн. евро. През пролетта на 2012 година играе „под наем“ в Лече. След това играе в италианския отбор „Верона“ като нападател. През пролетта на 2013 година подписва с Левски (София). Първия му гол с екипа на Левски е срещу Ботев (Пловдив) в турнира за купата на България на четвъртфинал като сините печелят с 3-1. През месец май вкарва на Литекс и на Лудогорец. С тези изяви печели наградата за най-добрия играч на месец май. През есента на 2014 изиграва последния си мач за Левски като вкарва за победа с 1-0 от дузпа. След това подписва с Тернана в Серия Б. Там вкарва 3 гола и в края на сезона подписва със сръбския Партизан (Белград). Там прави силен старт на сезона като записва 3 гола и 3 асистенции за 2 мача в сръбското първенство. Играе в ключови двубои в квалификациите за влизане в групите на ШЛ срещу Стяуа и Бате (Борисов), но отбора отпада от беларуския шампион. През пролетта на 2017 г. напуска Партизан и подписва с китайския втородивизионен отбор Мейджоу Хака. През лятото на 2017 г. напуска китайския отбор. След това преминава в швейцарския ФК Лозана-Спорт, но само след 7 изиграни мача и 1 вкаран гол напуска. През зимната пауза на 2018 г. Божинов преминава в хърватския НК Риека. През лятната пауза на 2018 г. Божинов преминава като свободен агент в българския клуб Ботев (Враца), където старши-треньор е вторият му баща Сашо Ангелов, договорът му е до края на годината. През зимната пауза на 2019 г. Божинов се завръща в Левски София като свободен агент. През лятото на 2019 г. Божинов отново се завръща в Ботев (Враца) като свободен агент. През зимната пауза на 2019 г. напуска Ботев (Враца), след само 7 изиграни мача. През зимната пауза на 2020г. подписва с италианския Пескара. През лятото на същата година след само 3 изиграни мача Божинов напуска Пескара. На 15 септември 2020 г. Божинов отново се завръща в Левски София. Напуска отбора на Левски през 2021 г. след идването на Станимир Стоилов. На 10 януари 2022 г. Божинов подписва със Септември (София) до края на сезона. На 11 октомври 2022 г. Божинов напуска Септември (София) след раздялата на клуба със старши треньора Славко Матич.
